22 мая 2007 г., 12:39

Погрешен път 

  Поэзия » Другая
1004 1 12
Мълчиш! Животът ми е тишина.
Използва ме, когато сили нямах.
Нарани ме, вътре в мен е самота,
а вярвах ти и много се надявах...
Тъгата дълги корени е пуснала,
тя властна е, силата и е голяма.
Кътче в сърцето не пропуснала,
изчистила е всичко. Там е яма.
Не съм способна нищо да усетя,
опитвам се и търся, не успявам.
Превърнах се на клада... Светя,
от тази светлина се наранявам. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анета Саманлиева Все права защищены

Предложения
: ??:??