13 мая 2019 г., 07:14

Погрешните маршрути на сърцето 

  Поэзия » Любовная
671 8 14
ПОГРЕШНИТЕ МАРШРУТИ НА СЪРЦЕТО

 

Изминах всички пътища към Рим,

но Рим да видя не успях обаче.

Научих, че когато се мълчи,

най-силно се копнее да заплачеш.

 

Тъгувам често, дойде ли април

и тъмното безлунно ме засипе

с  дъждовния си ситен аркансил

зад миглите зелени на върбите.

 

Бленувам още бавното небе

над стенеща под ласките дъбрава,

с онези мигове, когато бе

момче, което с мене възмъжава.

 

Как после гарата ни приюти

в студения и мрачен понеделник...

И аз не исках да си тръгваш ти,

защото знаех, че ще е последен.

 

Намразих постепенно пролетта,

защото тя ме кара да съм жива,

да вярвам в невъзможните неща

уж тук е любовта, а си отива.

 

© Валентина Йотова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??