4 окт. 2006 г., 00:58
Последен спомен тук ще ти напиша,
върху купчина измачкани листа:
приятелството ни във нея вече диша,
затворено в мастилена следа.
Да, помня светлото ни време
и помня веселите смехове,
някъде дълбоко в мене,
когато имах аз сърце.
Минало завършено е тази драма,
повехнали са свежите цветя,
на които радвахме се само двама,
улисани във детската игра. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация