Завърнах се, но само част от мен,
оставих нещо скъпо там при теб.
Видях, болях, бе кратък този ден,
а днес думи не намирам за куплет.
Топя в мастилница перото черно -
едва проскърцва, но няма и следа,
десница движа, усилие напразно,
а щом натисна, ранява се листа...
Силно е, по-силно, така не става,
искрящо бяло е за черното перо...
Сменям лист, на тъмната основа,
мисълта се лее, излива се добро... ...