Поиска приказка - красива. И я пиша.
Седни, ще ти завържа звездна люлка,
ще ти разкажа, роза бяла, как въздиша,
по някаква прелитаща светулка.
Ще ти намеря феичка в тревата синя,
не казвай, че на скакалец прилича.
Ще ти открадна и гнездото - край комина,
там щъркел чудеса на теб нарича.
И всяко чудо - в дланите си топля скришом,
дори за миг душата да не зъзне.
А вятърът студен - почувствал се излишен,
да ни люлее...Само ако дръзне...