Много е просто...
преди животът ни да е повече спомени
и останат няколко малки криви улици
прегърни една трепереща мечта
стисни ме здраво и ме поведи
даже целият свят да гори
да те последвам със затворени очи
и когато в мен студът бушува
с ласка огнена ме нацелувай
огъня в теб щом стане на стихия
с дъжда ще дойда и ще те скрия
преди животът да ни смачка
и докато още има време
Измъкни ме ....
даже в мен да стене
Напук на всичко… Само ме поискай!
Като живот! Причастие и Прошка!
извикай ме помилвай ме и ме желай
за да открием пътищата безкрай
© Радка Иванова Все права защищены