Не съм забравила
страстта, която като буря
със ледени парченца ме замерваше,
повдигаше полите ми нагоре
и натежаваше в косите ми от мокрото,
която ме обличаше за миг със дрехи,
раздърпвани от присмехулен вятър
и крачка във страни не даваше да сторя,
рискувайки да се подхлъзна здраво.

Не съм забравила
тъгата от раздялата,
настъпила преди да се е състояла срещата,
парализата на душата и на тялото
като в отровна жилава целувка змийска
и пясъчната мирова безбрежност,
и опустелите без извор долища
на моята душа, живяла без надежда,
умряла, без да може да прогледне.

Но бурята отмина.
И от страданието постепенно се съвземам.
Отново чувствам колко закачливо
може да си духа вятърът
и колко много още влага има в моята душа.
И ставам пак добра. И ти желая,
където и да си, каквото и да правиш,
това, което аз изпитах - да познаеш,
за да сравниш със щастие
- това, което си избра.