18 июл. 2009 г., 12:46

Пожертван 

  Поэзия
527 0 6

Сега е просто призрак през деня

и дрипав скитник той е всяка нощ,

самотна птица в черен свят - гора,

която грачи, сякаш реже с нож.

А някога бе славей, с пълно гърло

той пееше тук само нежни песни.

Трагедия! Сега се бе превърнал

във демон и бе в пъкала отнесен.

А неговият свят - една война,

която не бе способен да спечели,

не искаше примирие, а тя

пожертва свойто аз - пожертва него.

И чувство за вина - стотици ножчета,

го рязаха тъй страшно, кръв отприхваха,

а с нея си отиваше и лошото

и - мъртво вече...

тялото ще стихне!

© Димитър Димчев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??