24 янв. 2012 г., 16:51

Покаяние 

  Поэзия » Любовная
1239 0 37
на жена ми
И защо ми е този животец - пропукана делва,
от която потича горчилка и есенна скръб,
а край нея съвсем неспокойно и горко се белва
твойто тяло, все още към мене обърнато с гръб.
И дори и с ята от въздълги и тръпни въздишки
този призрачен-снежно-красив силует аз не бих
разтопил - той напомня ревниво платната на Шишкин
с причудливи брези, изтънявани щрих подир шрих.
А съм идвал среднощ, по-жесток и от истински дявол,
и съм хвърлял душата ти цяла в тревога и смут,
а пък ти две крилца ми приши и намести сърцето отляво, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивайло Терзийски Все права защищены

Предложения
: ??:??