Покер
Дори да чуя звън на хлопнало мандало,
играя покер с комарджийката смъртта,
че шапката ме стяга, пусто опустяло,
да мина метър портите на вечността.
Пет пъти се разминах с нея (милостива):
"Недей да духаш сам житейския фитил!"
Вгорчавах си живота, тая крива нива,
за кой ли път пелина на живота пил.
Не знам дали играе тя по правилата.
Дали блъфира ме, че всичко е хазарт?
Но не, пред мен не ù минават номерата - ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация