Онази сила, която ни е овладяла,
онази мъдрост, с която ти си живяла
и с онази трепетна усмивка,
с която ни си овладяла...
За кого ли пиша тук?
Да за теб, мила лельо,
която отгледала си ни със силна
воля, дали си ни манталитет и възпитание...
Сега вече няма те на тази земя,
но ние продължихме след теб
тази силна борба, на която
научи ни...
Да можем да живеем с честта
и волята на жена...
Да можем с гордост на изречем
твоето име и в деня, в които изгубихме те...
Сега ние със сила продължаваме
да кореним дървото на рода ни...
Сега със славна песен преодоляваме
така, както ти някога, всяка беда!
И усмихнати, напук на всички,
казваме, че сме от твоя род
и баща ни с твоята кръв е,
за да можем да успяваме...
Да, това някак си помага ни
със бодрост ние да успяваме
и някак си завършваме
твоите започнати дела...
Лельо, с теб гордеем се -
ти беше наш идол и модел за
съвършенството и сега, когато няма те,
ти пак живееш - в нашите сърца!
© Ребека Иванова Все права защищены