И ето, виждаш в шеметния бяг,
на времето Животът как изтича,
но ТИ си тук, на този свят,
макар от времето превита.
Ръцете тръпнат във умора.
Сребро, разстила се в косите,
но Ти си тук на този свят
и жадно мъката ни пиеш.
Животът никак не те жали,
но Ти от наш¢та болка стенеш,
да би могла, дари ни само –
Любов и Щастие безмерно.
Щастливи палави деца,
от твоята стряха отлетяхме,
закътали най-нежните слова,
с които нов живот видяхме.
Забързани във шеметния бяг,
аз искам да ти кажа само:
- Добре, че има те на този свят!
В сърца ни – Вечно ще останеш!!!
Имах щастието, класна да ми бъде Лушка Куртева, учител в СМУ с. Широка лъка. Нейните уроци продължават все още да ме водят в стихията, наречена Живот. Прекрасен учител и най-вече Човек. Почти 30 години откакто за нас би последният звънец, за нея останахме нейни деца. Поклон!!!
© Гергана Спасова Все права защищены