Лежи момиче насред улицата пуста
съвсем само, в кръв обляно.
По бледото лице сълза се стича,
а то седи от мисли обладано.
"Върви момичето по безкрайната пътека
и вижда там живота свой.
Любимият прегръща друга за утеха,
а момичето желае единствено покой".
Сълзите стичат се, дъхът утихва.
Дъжд започва...усилва се...порой.
Пристига майка, която се здъхва,
а момичето умря, намерило покой...