Ще чакам пак да стане нощ.
Ще чакам да се спусне тъмнината.
Ще чакам да намеря аз покой,
душа ми черна да забули мрака.
И тихо всяка мисъл, аз, коварна
в идилията на мрака ще разкрия,
че денем пред света съм толкоз свята...
сега копнея да се преоткрия.
Да вдигна поглед плахо към звездите
и във безкрая пак да се изгубя,
да бъда незначителна и малка,
да видя колко малко ще изгубя...
Смело пред света да се изправя,
в тъмата аз без страх да изкрещя:
"душата ми е черна и го зная...
отдавна вече спрях да се боя.."
© Периян Байрамова Все права защищены