Гибелен гняв убива всичко в мен.
За сторения грях, земята нека се отвори.
Разумът нездрав погубва моето сърце,
мълчаливо търсещо онази самота.
Усамотена на морския бряг сега,
гневна гледам в далечината,
обезверена, плачеща сама,
изгубила не само любовта.
Наранена, съкрушена.
В пряк двубой с живота и смъртта.
Задавам си въпроса: ???
Отговори нямам! Животът е илюзия. ...