30 мая 2022 г., 15:12  

Покойници 

  Поэзия
1003 9 9

Лъжата ли? Оо, тя е дама,
изискана, възпитана, желана
и всички светски общества
за нея са отворена врата.
На мястото на истината сяда,
усмихната, изящна и добра,
в краката и тълпи присядат
да пият сладостно лъжа.
И после тъй опиянени,
въздигат, всеки своя трон,
във себе си вманиачени
са Вавилон до Вавилон.
А дамата, тя ръкопляска,
та всичко туй е в нейна чест,
за евтината нейна ласка
и за безстойностния жест,
каква по-хубава награда,
щом всеки Вавилон отива в ада!
 

© любимка Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Иви
  • „...всеки Вавилон отива в ада!”
    Бунтът, непримирението, талантът и волята да не си част от стадото- това движи света и само тези имена остават.
    Браво, Дари!
  • Чакам те в засада
  • Странно интересно.
    Даде ми идея.
  • Много харесвам една мисъл на писателя Donald Robert Perry Marquis : „Ако накараш хората да си мислят, че мислят, те ще те заобичат. Обаче ако ги накараш наистина да мислят, веднага ще те намразят."
  • Вавилон до Вавилон. Ша се пукна от смях.
  • Всеки има и своя истина, и своя заблуда. Много често истината е въпрос на гледна точка. Проблемът е, че рядко имаме сетива за тези на другите или упорито не искаме да ги видим. Докато егото е над всичко, няма да се научим. Поздрави!
  • Какво да се прави, Щураче, лъскавото привлича, то вай хората сме като гаргите - те много си падат по лъскавинята
  • Факт. На мнозинството му харесва да бъде лъгано. Браво, Дари!
Предложения
: ??:??