Съдби, съдба и карма... Само времето минава.

Неумолимо , непреклонно - не прощава.

Уж млад си - покоряваш върхове,

след време, ето ти причини две:

умора, пак умора и обезсърчение,

преследвани от идно поколение,

препускаме в галоп (с изхабените стави)

на късите дистанции...

И сякаш сме последни след троянците.

Тук там болежка и забравено лице и име,

- Ммм, наборе, ми хайде помогни ми,

подсети ме?...

Тежи! - и на дедите ни тежало е

на времето безмилостното наметало,

неумолимо, неизбежно,

посипващо със сняг главите нежно...

Но вие сте напред във времето,

лишени и от наше и от на дедите бремето!

Изисквате, но не давате,

уроци тежки не прощавате!

Не сте виновни вие - това създадохме!

А мислехме преди, съчувствахме, прощавахме...

Вие идвате с послание - бита карта сме,

не сме за състезание, и да,  наказвате ни с порицание.

Съдби и карми, и отново времето неумолимо.

Ти ще пораснеш и необратимо 

ще си родител и учител строг

на тези (твоите родители) , които вече нямат срок.

( за ползватели - чете се бавно и уморено ) :)