niko_niko (Нико Ников)
198 331
29 нояб. 2008 г., 12:59

Покоя на поета 

  Поэзия » Философская
512 0 7

Препращаше поета свойте думи силни
към нови гости, нови светове безбрежни.
Той смяташе за своя свят безкраен,
че би могъл да стане мек и таен.

Поетът вярваше в посланията криви,
защото тъй те ставаха добри и живи.
Когато срещаше смъртта в очите свои,
поетът лъжеше я, веч' презрял покоя.

В пространството на светове безкрайни,
той търсеше ли, търсеше и тайно
надяваше се да открие смисъл
в това, което пее с писък...

Поетът грозно грачеше във мрака,
презираше и хулеше, разплакан,
кълнеше и заканваше се ядно,
сърцето си разкъсваше, тъй жадно
за истини, за правда и утеха,
за край на пропилените успехи,
за новото начало през безкрая
и за
покоя на съдбите,
вечен,
таен...

© Нико Ников Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Много истина има в твоя стих! Поздрав!
  • Мъдър стих!Поздрави!
  • Тъжно е това твое стихотворение,
    но е доста добре написано!
    Поздрав от Шкафчето!
  • Тъжен,но много хубав стих!!!
    Поздрав и прегръдка!!!
  • Великолепно! Такива сме ние - тревожни, странни, много често тъжни и безкрайно самотни...
  • Поетът своето сърце прекрасно
    на дявола продал е - о, ужасно...
    За своето парче покой се той продаде,
    душата си за прах и дим отдаде...
  • Но може и поета свойта песен
    вместо тъмА, да пресъздаде
    и стих и глас, но светъл.
    И на всичките, които го харесват,
    да подари сърцето си - чудесното!
    Нали?
Предложения
: ??:??