Стаята е тъжна без прозорци...
А помниш ли тавана остъклен?
И как като валеше, капките се стичаха
и тракаха във ритъм с твоето сърце?
И можеше да си лежиш и гледаш слънцето,
изгряващо
след бурите във твоята душа...
И тихите следи на вятъра,
оставящи
на зимата целувки по стъклата...
И на звездите тихата любов,
и на мечтание сладко топлината... ...