ПОЛЕТ
Молитвено птиците кацат,
под звън на вечерна камбана.
Огласят с песен стара акация.
Посреща ги мрака припряно.
До утре ще е тихо. Спи ятото.
Сънуват птиците заскрежени поля.
Пресичат във сънища лятото.
Като топчица някоя. Тупва. Умря.
Утрото събужда птичата песен.
С криле бродират небосклона сив.
Загубват се по пътя отвесен.
Животът ги радва, бял и лъжлив…
© Мимо Николов Все права защищены