6 янв. 2010 г., 12:54

Полет 

  Поэзия
932 0 3

                          Полет

 

Мисли провирам към теб устремени,   

спомени сладостни вред ме връхлитат,

топлят ме, галят ме - едвам ги възпирам.

Ти си навсякъде, прелестна моя любима…

 

Сетивата изстиват, погледът празен е,  

мечтите на воля в мене напират....

Топлина ме обгръща... нищо не чувам,

липсваш ми… към теб аз политам.

 

Ето те - бяла и нежна, толкоз самотна,

пак сериозна и… толкова хубава.

Над теб се навеждам, вратлето целувам,

леко потрепваш - аромата отпивам.

 

Моите малки ръце от коприна,

леко докосвам, усещаш ли как ги целувам.

Отдръпваш ги сепнато и ме разсмиваш.

Сърцето ти бие, очите  любувам.

 

С ръце те обгръщам... топлина си разливаш...

... душата ми пее… ти ме усещаш!

Ръцете повдигаш, устни извръщаш

и - леки, горещи - в моите впиваш.

© Богдан Велков Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??