ПОЛЕТ НА КРИЛЕТЕ НА МОРФЕЙ

  Животът е една жестока мелница

                     на човешки мускули и кости!

  А духът човешки само в тях е влязъл,

                                        временно, на гости!

  Живецът на Духа от Глината, изящно,

                       живите човешки форми вае...

  Животът ги безмилостно съсипва,

               от нужда ли, от злоба ли, не знае.

  От мелницата на Живота да побягна,

             полегнах на крилете на Морфея.

  В невероятни сънища

               и отлетели спомени да се зарея...

  И Душата ми потъна в блян от мигове,

                 които никога не ще се върнат...

  Не е ли сам по себе си Сънят

                 по-малък брат

                                 на Грозната Морфея?

  Защо Моргана всява смут в сърцата,

                а братчето ù носи ги

                                      из дебрите  бляна?