13 мар. 2018 г., 16:36
> Щастието няма дълги ръце. То прегръща оня, който се доближи до него.
>
> Луций Аней Сенека
Вятърът отвори прозореца
и в стаята влетяха няколко откъснати, пожълтели листа.
Някъде се затръшна врата.
Тя протегна ръка да улови полъха.
Ситни капчици дъжд,
донесени от вятъра полепнаха по дланта ѝ.
Студени капки. Като сълзите в очите ѝ.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация