Политикът

22 мая 2007 г., 10:50

Поэзия

504 0 3

ПОЛИТИКЪТ

Коктейл  от бляскави тиради

звънти като вино във чаши.

Тълпата  пие със наслада -

надеждата и с нея плаща.

Със  поглед, рейнал се в безкрая,

изрича той свещена клетва

и сочи пътя нов към Рая,

пред чакащите чудо жертви...

Във него взираш се напразно

да зърнеш щрих от ореола.

Дори децата са наясно,

че вождовете  днес са голи.

След екота на фрази скучни

и лозунги, които лъжат,

с навъсено лице се учиш -

да сменяш делниците  тъжни...

И в свойте си дела улисан,

с живота гледаш да си в крачка.

Когато истината  липсва -

светът изглежда сив и мрачен.

От празната трибуна още,

гърми гласът на политика.

Загърбваш спомените лоши

и думите до теб не стигат.