Умора нямат.
Пак накачулени
край вещерския,
бълващ злост казан,
вещаят мор и глад,
живот в средновековие,
а си живуркат на хайвер
и топъл хляб.
Защо така,
навярно вее скука -
едно и също,
липсва пълен кеф,
все помежду си
да си мерят …гушите,
разменят и жени,
студени като барелеф.
Сковава страх.
Във плитките им гънки
блещука фар мъглив,
обажда с тънък глас.
Последно ставаше въпрос
за първи. Отличници
в кръга
на земния атлас.
© Христина Комаревска Все права защищены