Сторичко.бг (Зоя Христова)
46 189
29 дек. 2020 г., 18:12

Половина 

  Поэзия » Любовная
571 0 2

Аз имам само теб – не знам дали го знаеш?

Преди не помня, не помня се преди, дали бях или не бях, дали?

Абстрактно някакво момиче в спомените тича, неясно, нямо същество, неочертано, размерено през хиляди проекции, но днес, събрано в една, в която свикнах да съм - тя. 

Тъй дълго!?

Времето закотви образа, създаде идентичност, наложи и оформи личност в съжителство с друго същество, 

наполовина са шегите ми - споделяни, родени в нашия контекст, наполовина са и мислите ми – зрелите, 

май ти си половината ми аз - 

на разширената ни личност – на разширената балканска ексцентричност, 

на идиотския ни смях - без свян, без памет и без страх, 

лиши ни времето от друго бъдеще, закотвени в пространството на нас. 

© Зоя Христова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • И за вечността - благодаря! Стих за взаимосрастването на партньорите
  • Отнасящо ...из минало и бъдеще и затвърждаващо за ...днес!
Предложения
: ??:??