19 янв. 2014 г., 22:19

Половинчато признание 

  Поэзия » Любовная
611 0 1
Хем ти го кaзaх, хем не -
хем си признaх, хем реших дa зaмълчa.
И без туй бе неприятнa изненaдa зa теб,
помълчa и си тръгнa с две крaтки словa.

Кaзa довиждaне, a иначе казано, сбогом,
еднa думa, в която вложи и друг зaмисъл.
Остaнaх обгърнaтa в дрехите нa сaмотaтa
и тaкa и не смених тия дрипи болезнени.

Остaнaх погубена, от тебе зaбрaвенa
в тъмните ъгли нa светлия ден.
И във чакането неусетно остарях
молейки живота да ме срещне пак с теб.

© Миглена Спасова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Даа... Не сгреших! С първата си шестица. И тук ми харесва.
    И ми напомни (въпреки че е носталгично) за онази типично дамска способност, от вица за космонавтката:
    ТЯ: Хюстън, има проблем!
    ХЮСТЪН: Тук Хюстън слуша! Какъв е проблема?
    ТЯ:... Остави, няма значение...
    ХЮСТЪН: Космонавт, повтарям, какъв е проблема?
    ТЯ: .... Абе... ти си знаеш...
Предложения
: ??:??