Мъжът ми. Познатата кръчма.
Разбити среднощни блокади.
На чашата трета се връщаме
във спомена "бяхме ли млади?".
А вещица, яхнала месеца,
на покрива каца със трясък.
Сега ли, сега ли усетихме,
че всичко е вятър и пясък.
Смехът ù над нощните улици
създава светлинни атаки.
Да бягаме? - тъжна приумица -
зад ъгъла някой ни чака. ...