Изпратена съм свише -

за изпитание.

Валя поройно върху теб.

Не беше просто дъжд -

калта се молеше

от тебе да извая мъж.

Чувствам се толкова

мъничка, но валя,

валя във душата ти -

чак Господ усмихнах -

отвори ми твоя прозорец,

отляво болящ те

и от страх закован.

Валях сто пролети,

сто жарки лета,

сто есени се разголиха -

изплакаха всички листа.

И когато в снежинки

заваляха словата ми

и косите ни побеляха,

Бог въздъхна от обич

и в скута ми сложи

уморената ти душа,

запали последния огън,

с катинар заключи света.

Оттогава не спира да свети

във очите ни любовта -

голяма, красива и ярка

като Полярната звезда.