Когато си отида от света ти -
поне частичка спомен остави!
В забързаното време на деня ти -
с усмивка пак за мене си спомни!
Не ме затваряй в прашната кутия,
потънал във забрава и тъма!
Викни! И позволи да те открия -
когато сред тълпата си сама!
Не ме забравяй в бездната на дните!
Помни ме! Покани ме във съня!
Дори да съм невидим за очите -
в сърцето ти поне да постоя!