Помниш ли как тишината стенеше
от грохота на нощния експрес?
Самотна гара, аз и ти, копнежите,
който ровят в мозъка ни днес.
"Помниш ли, звучи така отминало"
Всъщност, вчера галех те с очи.
Стенещ днес, за утрешните мигове...
Искам! Да! Да! Да! - в мен крещи.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
в тихи изгреви и страстни залези,
в шепота на вятъра изгубил се,
в усмивката на устните атлазени.
Ще те рисувам с пръсти възхитени
в зимни дни под снежинки бели,
в летни нощи звездно осветени
и зелена ласкаво-ухаеща постеля