26 июн. 2008 г., 14:37
Ти помниш ли онези планини,
които се оглеждаха в небето
и вятъра, разказващ за съдби,
превърнали следите си във вечност?
Ти помниш ли, че пихме от дъжда,
а после го затворихме във облак,
че сбирахме в очите светлина,
преди нощта за нея пак да дойде?
Ти помниш ли онези езера,
в които се пречистиха душите ни,
задъхания бяг на пролетта,
преборила сезони да ни стигне? ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация