ПОМНИШ ЛИ???

Помниш ли хубавите дни,

очите ми молещи, добри?

Помниш ли как планове  чертахме,

И се кълняхме: ”Че друга обич няма”, ”Че аз и ти сме земята”?

Помниш ли светлите очи, молещи и жадни са били?

Помниш ли всяка сълза, избърсана от твоята ръка?

Помниш ли всичко, което бе?

Помниш ли, че всичко мое отне?

Помниш ли  щастливите дни,

които зла вещица промени?

Тя дойде и каза ти: „Ела, по-щастлив ще си ти”.

Но нима бе възможно?

Помниш ли как тръгна по калдъръма,

махнал ми ръка със стичаща се сълза?

Помниш ли какво ти казах „Че обич втора няма”?

Помниш ли как отвърна „Че всичко се повтаря”?

Помниш ли очите ми, които казваха ти „спри”?

Помниш ли клетвите вечни и зелените очи?

Аз всичко, всичко помня!

И тогава разбрах:

Всичко било е дъжд, паднал и отминал,

слънчев лъч в зимен ден, отминал и забравен,

огън изгарящ, но век само пепел,

Но тогава ти казах „ПОМНИ”

Сега седиш и държиш ми ръката,

И ми казваш „помниш ли това-онова?”

Но не век нищо не помня:

Ни очи, ни мечти, ни огън...

Всичко ти разби, ПОМНИШ ЛИ???