Помниш ли, помниш ли дивия кестен,
кацнал в чукара, разперил криле
и ветровете от диви по-диви,
как го обрулваха с тежко гюле.
Той не отстъпваше духом и силом.
Светваше свещи над Равно поле…
Стара легенда разказваше мило,
че е прогонвал най-зли духовé.
Помниш ли, помниш ли, там на Балкана
малката къщичка с милия лик,
помниш ли погледа нежен на мама
и на стръвницата дивия вик? ...