Помниш ли ме, както слънцето помни луната,
виждайки я един-единствен път?
Помниш ли ме, както пустинята помни дъжда,
срещайки го един на хилядния път?
Помниш ли ме, както вятърът минава
и запомня всяко кътче, всеки косъм от моята коса.
Помниш ли ме, както аз запомних тебе,
имайки те един-единствен път.
Запомних те и оттогава
не спирам аз да те желая.
Тежи ми само едно бреме,
дали ти запомни мене...
© Сюзън Смърт Все права защищены