Помня! Помня как по тинейджърски кичур нагоре към мене пълзеше.
Помня как, като кученце, в нозете ми спеше.
Помня как с целувка изтривах му бръчките...
Помня как мечтаехме заедно, докато пращяха в камината съчките.
Помня и грях и падение! Помня възходи!
Не искам да се връщам на нулата! Не искам споменът да си ходи!
Искам, докато спи, да му разкажа приказка,
за онази любов, която достигнала края
и когато всички си мислели, че вече е минало,
се възродила във ново начало!
© Маргарита Ангелова Все права защищены