Понякога ми липсваш...
Сещам се за теб,
когато не трябва да те помня.
Проигравам сценарии.
Прожектирам минало.
Още помня
как миришеш.
По-скоро помня
как миришеше
на нас двамата...
Вкъщи,
в коридора,
в спалнята на терасата,
в срутената ми къща,
на други „ селски места“...
Помня те властна,
намерила се отгоре,
и благо замираща
долу...
Помня те искаща,
недаваща твоето,
предаваща се,
неможеща...
Помня те, моя...
© Камен Каменов Все права защищены