светлината ни потъна в мрак,
някой някого без страх пребърква,
а на друг ще му подложи крак.
Нищо вече не буди в нас радост.
Жест и дума пестиме дори,
а във този безумен наш хаос
всичко тук се измерва с пари.
Само ти - път във човешката степ,
лъч, просветнал през мрака студен,
помогни ми днес да стигна до теб
и стопли моя пролетен ден!
© Дора Ефтимова Все права защищены
Поздрав!