Щом Коледа изглежда невъзможна,
отупвам на китарата праха.
- Не си сама - забива се подкожно,
прозвънва с тиха нежност любовта.
- Разплакана в ръцете на вълшебник
/разбирай най-неземния баща/,
разтапях всеки като по учебник,
събуждах го за вечните неща.
- Изпей на болестта прощална песен,
извий неизпълнимия рефрен,
светът да й се стори мрачно тесен
и космосът да си я прибере.
© Светличка Все права защищены