5 нояб. 2014 г., 12:56

Поне в тази приказка 

  Поэзия
542 0 5

 

Ще ти хвърля в лицето цялата истина,
дето не разгада във очите ми!
Ще разкажа на целия свят нашата приказка,
докато ти изтриваш следите ми.
И докато заселваш във мислите Нея
и се молиш да е любовта ти -
ще възкръсваш в ръцете ми всяка Неделя,
щом вървя през отминали дати.
А при среща случайна – ще се доубиваме,
ще подхвърляме гневно вината,
никой никога няма да каже ”Прости ми!”
(нека в Ада гори ни ината!)
И докато се губя във мисли за дъжд
и понякога в пъпки черешови,
ще сервирам вечеря на другия мъж -
онзи, дето е по-малко грешен.
Но ще хвърля в лицето ти цялата истина!
(Стига вече я трупах във мен!)
Любовта ще е вечна, поне в тази приказка.
А в живота... ще я погребем! 



Павлина Соколова

'2012 г. 

© Павлина Соколова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Гуш за всички!..Мерси за разбирането!
  • Твоите Недели някак ме обездумяват и мен, Лина!
  • Аплодисменти! Невероятен стих!!!
  • Комплименти!
  • Хубаво е! Браво! С хората понякога се срещаме, а после разделяме...
    Така трябва знаеш ли? често те са изиграли някаква важна роля в живота ни и... въпреки че ни се иска да останат, те трябва да тръгнат, защото... мисията е изпълнена друго няма...
    Но това наистина не е причина да се опитваме да погребем Любовта си към тях! Пускаш ги, продължаваш и собствения си път, но.... обичаш ги. Така и трябва!
Предложения
: ??:??