V.P.P. (Бенита)
10 31
16 сент. 2008 г., 13:23

Понечих... И тръгнах! 

  Поэзия
860 0 3
По земята мечтите си разсипах
и пътечка оформих си от тях...
По нея плахо тъгнах и опитах
от радости, сълзи, надежда, смях.

Със времето увереност натрупах,
все по-бързо крачих занапред.
Всичките успехи и провали струпах
и от тях изваях свой портрет.

А хората, които пътьом срещах -
в сърцето си ги някак съхраних...
И щом ми беше мъчно, аз се сещах
за тях... И мъката си тъй топих...

И минаваха години многобройни,
а моята пътечка сякаш няма край.
Редяха се в неспир поредните завои,
Ден и Нощ се сменяха безкрай...

Победи, върхове – познавах доста,
но сякаш най-високият от тях
е онзи, който най-ми коства...
Да тръгна по пътечката - посмях...


© Бенита Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря ви, мили дами. Радвам се, на оценката и присъствието ви.
  • Ех, Восъчна страхотен стих си сътворила...много си права -най-трудно е да следваш мечтите си ...Поздрав!
  • От мен Добре дошла и ПОЗДРАВИ за чудесния стих, принцесо!
Предложения
: ??:??