ПОНЕДЕЛНИК СУТРИН
Последният вечерен силует
премина по оградата прегънат.
Будилниците ще изригнат в пет.
и ще взривят кварталчето по тъмно.
След мириса на сънено кафе
и глетавия щурм на светлината,
отронила дежурното – Здравей!
в мъглата се изгубвам непозната.
И сякаш проиграла съм на шах
отпуснатия срок да бъда с тебе.
Нали по правилата ти живях,
животе мой, а тъй те пропилях –
от сладостта ти нищичко не гребнах
и се изроних в шепа перлен прах.
© Валентина Йотова Все права защищены