diesto (Данаил Антонов)
1039 617
4 июн. 2020 г., 01:59

Понеже си мълчим... 

  Поэзия » Любовная, Философская
865 7 6


Не съм ти казал всички думи, 
които по неволя измълчавам. 
Те винаги се пръкват ранно сутрин, 
в сънувани по тебе, блянове... 
А после се пилеят като пясък. 
И аз не мога да ти кажа нищо. 
С ръце и устни ще е точно, ясно. 
И пулсът на сърце. Без дишане. 
Но някак си остава шепот. 
(Почти като да разговаряш с вятъра.) 
Тогава моля се на всяка нежност 
да те държи във моите обятия. 
И понеже с теб нали мълчим, 
едва ли думите ще значат нещо, 
когато с две тела ще споделим 
душите ни какво усещат... 

 

Стихопат. 
Danny Diester. 

 


 

© Данаил Антонов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??