3 апр. 2020 г., 23:10

Понеже ти забрави... 

  Поэзия » Любовная
648 5 8

Понеже ти с Луната не дойде,
а Слънцето остави да изчезне
със тъжен стон в ненужното небе...
Аз с Хоризонта съм на среща.

На първа среща - някъде далеч,
където сляха се Земята и Небето.
Целувката на пролетно море
далеч е още... u не ù е време.

Полузора и нещо като бряг
събраха се в едно, за да обичат.
Набраха нощни, сънени цветя,
защото чакат своето момиче.

И аз дойдох с обувки тишина,
а роклята ми бе с конец ушита,
изпреден от умираща звезда
и тъмното със ноти на сюита.

Заплетената буря в златен кок
опитваше свободно да се вихри.
В ръцете ми трепереше зърно,
покълнало от сълзи и молитви.

На първа среща с влюбен Хоризонт -
дали и аз със същото отвръщам?...
Не съм момичето, а просто съм само,
защото ти забрави да се върнеш...

Понеже ти с Луната не дойде,
понеже Слънцето изгря отново...
Целунах Хоризонта и се вклех
да бъда с него във добро и лошо...

© Геновева Симеонова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??