Понякога...

Понякога те търся в съня си
като стари познати да се срещнем,
да си припомним любовта си,
която споделяхме нощем.

Понякога за теб си мисля с дни,
за моментите, които прекарахме,
за всички усмивки и всички сълзи,
за чувствата, които забравихме.

Понякога ми липсваш много,
имам нужда да съм с теб,
но от онзи силен огън
какво остана? Само лед?

Понякога в нощите се чудя
защо се разделихме,
а когато се събудя,
си спомням сутрините, които споделихме!

Понякога към миналото се връщам
и не знам кое беше по-добре за нас.
Иска ми се тебе да прегръщам,
с тебе да съм всеки час.

Понякога не се сещам за теб,
забравям, че до мен си бил.
Понякога усещам в сърцето си лед,
след като ти го беше разбил!

Понякога си мисля, че не те обичам,
минава време без да си спомня за теб,
без името ти постоянно да изричам
и вървя все напред.

Понякога не те търся дори,
не усещам нищо в себе си.
Понякога не липсваш в моите дни,
не искам да те имам до себе си!

Понякога се обърквам така,
какво изпитвам към теб, не знам.
Понякога си искам любовта,
но и силно искам да си сам.

Понякога любовта ти за мен е всичко
и безкрайно боли, че те няма.
Понякога за мен си нищо
и всичко превръща се в измама!

Понякога плача по цели нощи
и искам при тебе да се върна,
името ти тихо шепна нощем
и мечтая пак да те прегърна.

Понякога не мога да се позная,
от мен остана само спомена.
Понякога ми се иска да бях спряла края
и любовта да не бе прогонена!

Понякога знам, че всичко си ти -
и любов, и болка, и самота...
Стичат се тез кървави сълзи,
умират заради любовта!

Понякога не знам дали е така
и истината пред себе си отричам.
Понякога не искам любовта,
но в себе си знам, че те обичам!