Понякога мисля в рими,
когато стоиш до мен.
Между редовете говори ми -
полъх вдъхновен.
Понякога те виждам в рамка:
увековечен и прашен.
Профил, анфас и сянка,
рисувам те (без)страшен.
Понякога те чувам с ноти,
звучно мелодия "повя".
Ти си моите Голготи -
трябва да ги извървя.
Винаги ще бъдеш стих,
музика, цвят незрим...
Всички на теб ги посветих -
заедно ще се спасим.
© Нели Асенова Все права защищены