pepipetkova (Преслава Петкова)
22 7
20 июл. 2014 г., 11:03

Понякога 

  Поэзия » Любовная
575 0 2

Понякога те търся във съня си

и често те откривам там,

приседнал, затаил дъха си,

в очакване на теб да се отдам.

 

Понякога те виждам в непознати,

препускайки с поредния трамвай,

пътувам аз до същността ти,

но спирките все нямат край.

 

Понякога те включвам във мечтите,

да бъдем заедно, ти да си до мен,

да съхраним дълбоко любовта си

и тъй да се занижат ден след ден.

 

И ето, при поредната ни среща,

отново всеки е студен,

мълчи, прикрива чувствата си вещи

от страх, да не е наранен.

 

И в двата паралелни свята –

мисловния и явния-жесток,

живеем, разминаваме се някак,

избрали гордост, не любов.

 

П.П.

19.07.2014г.

© Преслава Петкова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря много
  • Много силно произведение!!Има много смисъл и е изпълнено с толкова истински чувства!!Гордостта е нещо наистина важно и всеки трябва да уважава себе си и всички, които го заслужават!Горделивостта обаче е нещо много лошо, което не вирее в добрите според мен!Любовта е това, което ти дава сили и надежда да промениш целия свят и да бъдеш добър!!Поздравления за произведението !! Бъди щастлива и обичана и ти обичай!!
    "Понякога те виждам в непознати,
    препускайки с поредния трамвай,
    пътувам аз до същността ти,
    но спирките все нямат край."- тази част е страхотна!!
Предложения
: ??:??