16 апр. 2020 г., 19:43

Понякога 

  Поэзия » Любовная
5.0 / 3
692 0 2
Понякога не свършва с гръм и трясък,
а просто... тихичко си тръгва любовта,
не гасне слънцето, стоят си и звездите,
но празно е, а пак не си разбрал...
Понякога в сърцето няма бури,
сълзите - са изплакани отдавна.
Не нарушавай, моля, тишината,
днес, нямат смисъл твойте думи.
И ще поискаш пак да ме прегърнеш.
Но мен ме няма. Вече съм далече.
Понякога разбираш, закъснял си,
човек не може вечно да прощава. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Александра Георгиева Все права защищены

Предложения
  • Заяц за столом сидел, На бумажку он глядел. В лапке карандаш держал, Он сидел и стих писал. Стишок э...
  • И снова здесь гибнут ребята - которым семнадцать лет. Смерть их страшна, непонятна. А объяснении это...
  • Если помнишь - прости. Если любишь - прощай. Мне уж надо уйти. Я люблю тебя, знай. Мне бы страх одол...

Ещё произведения »