Понякога
Понякога сме лоши и дребнави
и черна злоба сърцето ни гнети.
Понякога сме сприхави.Лукави...
Тъжни, огорчени. И без мечти.
Понякога тъга лепкава и черна,
душата ни изгаря с врял катран...
Понякога радост дива и безмерна
изригва от нас като вулкан.
Понякога добротата ни човешка
в гърдите кълни, расте и избуява...
Понякога даваме прошка за грешка,
дори на този, който не я заслужава.
Понякога от живота усещаме умора.
Понякога забравяме, че трябва да сме хора...
.........................................................................
Понякога...
27.09.2005 г.
© Валентин Кабакчиев Все права защищены