Понякога изгубвам се в нощта,
търсейки несъществуващ път към твоето сърце,
преследвам гаснещ лъч от светлина,
в очакване измамно, до тебе да ме доведе.
Понякога оставам сам в гората,
за да не плаша птиците в града с тъжния си вой,
докато изплача, като дъжд душата,
разбила се отново в поредния завой.
Понякога и слънцето усещам, че изгрява,
уж, облачета ми намигат в ясното небе,
а после ненадейно притъмнява,
и няма те, но полудял те търся в пустото дере.
А там - са само куп от непораснали надежди
и спомени поизбелели, вече спящи в калта,
но колкото и дълго за път да се оглеждам,
без теб ще бъде дълга, непрогледна самота.